..."Днес трябва да е четвъртък - помисли си Артър, като се отпусна ниско над бирата си. - Никога не съм ги разбирал тези четвъртъци."
През този именно четвъртък, едно нещо се движеше тихичко през йоносферата на много мили над повърхността на планетата; всъщност това бяха няколко неща, няколко десетки огромни жълти тежки и груби като чукани неща, големи колкото административни сгради, но тихи като птички. Рееха се спокойно и се къпеха в електромагнитните лъчи на звездата Хелиос, забавяха ход, подреждаха се и се привеждаха в готовност.
Планетата под тях почти не се досещаше за тяхното присъствие, което съвпадаше с плановете им в момента. Огромните жълти неща не бяха забелязани при Гунхили, минаха над Кейп Канаверал, без да предизвикат и едно "бип", станциите в Ухмера и Джодрел Банк изобщо не ги засякоха и това е много жалко, защото през всичките тези години бяха търсили тъкмо такива неща...

Съмнявам се, че има човек който поне веднъж гледайки нощното небе да не си е задал въпроса "Има ли някой там горе?". Бързам да уточня, че този постинг няма нищо общо с религията. До колко уникална е човешката раса? Има ли други технически развити цивилизации? Възможно ли е да се срещнем и кога? Тези и много други въпроси поне веднъж в живота си си е задавал всеки от нас. Отговорът на основния въпрос изглежда доста прост и логичен (и не е „42“). Като се вземе предвид, че само в нашата галактика има повече от 400 милиарда звезди и съществуват още грубо 100 милиарда такива галактики, сами може да сметнете за какво количество звезди става въпрос. Освен това напоследък все по-често получаваме доказателства за наличието на живот извън пределите на земята (макар и не разумен). Колкото и самовлюбени да сме и да считаме себе си за „венец на творението“, все пак би било супер наивно да смятаме, че сме уникални и неповторими.

Въпреки всичко казано до момента хората едва ли биха стигнали толкова далеч в развитието си ако приемаха на доверие всяко предположение, независимо колко логично е то. Така през 1959 г. Филип Морисон и Джузепе Кокони публикуват статията си „Searching for interstellar communication“ в списание Nature Magazine. Тази статия се счита за начало на научното движение SETI (Search for extraterrestrial intelligence). През 1960 г. Вече е факт първият SETI проект – OZMA, а през 1961 г. е проведена първата конференция по проблема SETI. На тази конференция за първи път е изведено „уравнението на Дрейк“. Това уравнение дава възможност за изчисляване броя на технически развитите цивилизации във Вселената. За съжаление повечето от компонентите включени в уравнението на Дрейк не са детайлно изучени и резултатът е доста плаващ. Следва буйно развитие на движението като са стартирани множество проекти между който SERENDIP, META, BETA, COSETI, PHOENIX и др. Проведени са множество научни конференции както на запад така и в СССР. SETI е един от малкото проблеми успял да обедини усилията на САЩ и СССР. На борда на четири космически апарата (Pioneer 10 и 11 и Voyager 1 и 2) са изпратени съобщения до евентуални представители на извънземни цивилизации. На единия от тях лети и българската песен „Излял е Дельо хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска. През 1979 Карл Сейган, Брус Мъри и Луис Фридмън създават „Planetary Society” - публична организация, чиято цел е да популяризира изследването на космоса. През 1984 г. е създаден института SETI – частна, некомерсиална организация чиято цел е изследването, разбирането и обясняването на произхода, природата и разпространението на живота във Вселената. Института обединява три изследователски центъра- Center for SETI research, Carl Sagan Center for the Study of Life in the Universe и Center for Education and Public Outreach. Много университети също се включват в различните SETI проекти. За съжаление средствата необходими за тези проекти са доста големи и с течение на времето ентусиазма на някои от спонсорите започва да се по охлажда. NASA официално прекратява SETI програмата си, а повечето организации имат проблеми с финансирането. Тогава през 1999 г. Университета в Бъркли предлага един нов подход към проблема позволяващ до голяма степен да се редуцират разходите необходими за обработка на информацията събирана от радио телескопа в Арекибо. Това е проектът SETI@HOME. Този проект позволява да бъдат използвани милиони компютри по света за обработка на сигналите, без за това да бъдат похарчени излишни средства. За тази цел всеки доброволец желаещ да се включи в проекта инсталира на компютъра си специален скрийн сейвър. Така във времето когато компютъра не се използва се активира скрийн сейвъра, сваля от Интернет пакет с данни и ги обработва. Когато завърши обработката пакета се изпраща отново през Интернет, сваля се следващия и т.н. Тук е мястото да отбележа, че програмата е направена достатъчно добросъвестно и дава пълен контрол на потребителя над установяването и използването на Интернет връзката, както и над ресурсите които използва. Аз лично участвам в проекта от 1999 г., т.е. от самото му създаване и за шестте години през които проектът беше активен съм обработил 136 пакета информация. На 15 декември 2005 г. бяха изпратени последните пакети, а на 20 декември – получени последните резултати от „класическия“ проект SETI@HOME. От тогава насам проектът използва платформата BOINC (Berkeley Open Infrastructure for Network Computing) разработена от университета в Бъркли именно с цел да бъде използвана за „доброволни“ изчислителни мрежи и „GRID“ мрежи. Тази платформа позволява един и същи компютър да се използва за работа по множество проекти и по този начин може да вземете участие не само в търсенето на извън земен разум, но и в разработката на ваксини, тестването на лекарства, дешифрирането на човешкия геном, изчисляването на числото Пи и т.н. Платформата BOINC и GRID мрежите въобще са много интересна тема, по която си запазвам правото на един бъдещ постинг.

Помислете си само какво разхищение на ресурси е бездействието на Вашия компютър. Колко полезна работа би могъл той да върши докато вие спите, ядете или се занимавате с каквото там се занимавате. Ако този постинг Ви е заинтригувал и Вие искате да дадете своя принос към търсенето на малки зелени човечета или пък към който и да е друг проект използващ платформата BOINC, посетете сайта и си изберете проект или проекти които да подкрепите.

http://boinc.berkeley.edu/

или

http://setiathome.berkeley.edu/